Целулозата засища, без да товари с калории
Растителните влакна чистят като четка организма отвътре
Баластните вещества, обявени за панацея в диетите за отслабване, все още стоят в сянката на "силните" храни - месо, яйца и мляко. Полезните растителните влакна, които се съдържат само в плодовете, зеленчуците и зърнените храни, обаче имат куп други задачи.
Целулозата, баластните вещества и несмилаемите полизахариди действат като катализатор. Те стимулират обмяната на веществата като помагат за усвояване на храната по най-правилния начин. Растителните влакна преминават през стомашния тракт, без да се усвояват, но работят като "четка". Обират от вътрешността отровите, които се 'отлагат, а като се свържат със солите на тежките метали -олово, живак, цирконий, извличат токсините и ги изхвърлят навън. По същия механизъм чистят организма и от лошия холестерол.
И въпреки, че не са източник на енергия, те са добра хранителна среда за полезните чревни бактерии и "умеят" да нормализират флората в червата. Ако лишим организма от растителни влакна, храната започва да се придвижва по-бавно из храносмилателната система и вътре се създават условия за ферментация и гниене. Стомахът се раздува, червата куркат, а това води до неприятни усещания. Друг ефект от задръстването е досадният запек.
Хормонални препарати, лекарства и продължително лечение с антибиотици убиват чревната флора. Състоянието е известно като дисбиоза и засяга 90 на сто от хората. На помощ отново могат да дойдат растителните влакна, които я възстановяват. Те подобряват работата на задстомашната жлеза и отделянето на жлъчка.
Приетите с храната растителни влакна задържат вода, набъбват и засищат глада, без да внасят никакви калории. Затова се препоръчват в диетите да отслабване. Ролята им обаче е по-широка. Растителните влакна съдържат ензима фитаза, който помага за пълноценното използване на калция в храните. Например, овесените ядки са богат източник на калций, но той е във форма, която организмът не може да използва. Когато обаче те се забъркат с пшеничени трици и престоят около час с вода, калцият става лесно усвоим. А този микроел мент е важен за костите, преодоляване на ритъми те нарушения на сърце! както и крампите на мускулите.
Прекаляването с баластните вещества обаче не е полезно. Дневното им количество не бива да превишава 25- 40 грама, защото противен случай ефектът обратен - болки, спазми коремът се издува като тъпан.
При дневна консумация на 30 и повече г фибри рискът от карциноми на млечната жлеза се снижава с 52%. Това е извод на мащабно изследване проведено във Великобритания и обхващащо 35 792 жени на възраст между 35 до 69 години.
Най- сериозен е защитният ефект на пшеничните фибри и фибрите, съдържащи се в плодовете.
Предполага се, че предпазният ефект на фибрите се дължи:
- на неутрализиране на свободните радикали.
- предпазване от рязко покачване на кръвнозахарните нива.Предизвиква се от консумация на въглехидратни храни- сладкиши, тестен изделия и пр. Повишената кръвна захар изисква повече инсулин. Повишените количества на инсулин се свързват и с повишен риск от рак.
- регулиране нивата на естрогените.
На 20 години жените имат 10 успешни овулции/годишно, на 40 год.- 2/годишно. Хормоналните съотношения започват да се разбъркват от 30. година. На практика това означава излишък от естрогени= ПМС, интермедиерни кръвоизливи, мастопатии с усложнения и т.н.
Съдържание на растителни влакна в 100 г продукт
|
Продукти
|
Растителни влакна/ г
|
|
Грозде
|
1,8
|
|
Сливи
|
1,9
|
|
Праскови
|
1,8
|
|
Ябълки
|
2,6
|
|
Малини
|
7,4
|
|
Портокали
|
2,0
|
|
Ягоди
|
2,2
|
|
Круши
|
2,2
|
|
Смокини
|
18,5
|
|
Зеле
|
2,8
|
|
Салата
|
1,5
|
|
Фасул
|
7,6
|
|
Консервиран грах
|
6,3
|
|
Моркови
|
3,0
|
|
Картофи
|
3,5
|
|
Краставици
|
1,2
|
|
Тиквички
|
0,8
|
|
Типово брашно
|
3,15
|
|
Ръжено брашно
|
10,5
|
|
Трици пшенични
|
45- 55
|
КУХНЯТА НА БАБА
Върнете в менюто забравените ръж, пшеница и овес
Въпреки че просото е било основна храна на славяните, в нито една стара или съвременна готварска книга, няма да откриете рецепти как да го приготвите. През зимата вече има разнообразни продукти, но плодовете и зеленчуците са скъпи. Така че можем да ги заменим с по-евтините зърнени храни ръж, просо, пшеница, гречка, овес, грах, ечемик, леща, царевица, които са източник и на букет от витамини и растителни влакна.
Консумацията на максимално пречистени храни - бял хляб, бял ориз, рафинирано олио, лишава организма от ценни витамини и микроелементи. За разлика от бялата, кафявата захар например, съдържа достатъчно цинк, който е важен за поддържане на имунния статус и предпазва зъбите от кариеси, а триците на непречистените зърнени храни, регулират перистал-тиката и доставят на организма полезните витамини от група В.
Последицаот консумирането на рафинирани храни са зачестилите язви, гастрити, колити, заболявания на ендокринната система и на кръвообращението. Подобни болести са редки или непознати в Югоизточна Азия и Африка, където хората ядат богати на растителни влакна храни. Африканското племе банту например, въобще не боледува от атеросклероза, която е бич за европейците. Причина за това се оказва липсата на магнезий в храната ни. Когато в организма магнезият недостига, синтезътна лецитин се потиска. Именнотой командва обмяната на холестерина и води до атеросклерозата.
Внезапно виене на свят, потрепване на клепачите, лесна умора, главоболие - подсказват, че организмът е "гладен" за магнезий. Другите по-тревожни симптоми са аритмия, съпровождана често със силна болка, която пронизва гърдите, безсъние, кошмари и нощно потене, а сутрин човек се буди уморен. Това отново е резултат на недостиг на магнезий, който
освобождава от надбъбречната жлеза хормоните на бодростта вечер, а не както е редно рано сутрин около 6 часа. Затова сутрин се чувстваме уморени, а приливът на сили идва вечер.
Изследвания показват, че ежедневната доза от магнезий трябва да е 350 мг, но на практика ние си набавяме едва половината от нормата В растителната храна количеството му непрекъснато намалява, защото почвите се торят с калий, който не е обогатен с магнезиеви соли. А и нашето хранене е бедно на храни, които съдържат ценния микроелемент. Рафинираната захар, която консумираме, например има 200 пъти по-малко магнезий от своя изходен продукт меласата. При меленето житото губи 70 на сто от съдържащия се в зърното магнезий. Когато белим картофите, ние сами ги лишаваме от магнезия, който остава в кората. Можем да си набавим ценния микроелемент със зърнени храни. Най-много магнезий съдържа макът - 526 мг на 100 г, бобът - 523 мг, соята - 322 мг, пшеницата -289 мг, булгурът -274 мг, грахът -187 мг, овесените ядки -133 мг. Що се отнася до хляба, избирайте черния, в белия няма и следа от магнезий.
Какво ни е нужно
Месечната дажба от целулоза, витамини и минерали се осигурява от няколко евтини продукта, поносими за всеки джоб.
- 5- 6 кг зърна осигуряват нужните минерали и микроелементи.
- 1 литър шарлан, зехтин или друго растително олио доставя мазнините необходими за хормоналния синтез.
- 1 кг чист пчелен мед
- 2 дузини яйца
- 12 кофички кисело мляко
- 5 глави чесън 5- 6 кг зърна
Закуска с просо
Можем да смелим в обикновена кафемелачка ръж, или просо, пшеница, гречка, овес, грах, ечемик, леща, царевица. Няколко лъжици от мляното зърно се заливат с хладка вода. След това за 2-3 минути се слагат на котлона, за да кипнат. След като сместа изстине, може да се добави сметана, стафиди и други сушени плодове. Закуската става по- калорична ако се добави мед, млени орехи, лешници, сусам, слънчоглед, сушени фурми.
Предлагаме ви една простата рецепта. От пазара се купува просо. Смиламе го в кафемелачка. Вземаме 2-3 суп. лъжици от смляното зърно и го заливаме с хладка вода. След това го оставяме да заври. Това е една пълноценна и съвсем евтина закуска.
Кашата от просо може да се съчетае с прясно изцеден сок от плодове.
|